На какво миришат сълзите
Когато са кротки,
ухаят на облекчение,
на утеха
или на събрани
в малък букет кокичета...
Когато са сиви,
миришат на пепел,
на сгур,
и тежат
като цяла камара олово,
което само някои
могат да носят.
И тогава...
понякога, (не винаги)
надушвам в сълзите безсилие.
Но, когато са пламнали,
миришат на огън –
разтлян,
не свиреп,
а такъв
като този в ръцете ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анастасия Стоянова Все права защищены
