Когато са кротки,
ухаят на облекчение,
на утеха
или на събрани
в малък букет кокичета...
Когато са сиви,
миришат на пепел,
на сгур,
и тежат
като цяла камара олово,
което само някои
могат да носят.
И тогава...
понякога, (не винаги)
надушвам в сълзите безсилие.
Но, когато са пламнали,
миришат на огън –
разтлян,
не свиреп,
а такъв
като този в ръцете ти.
© Анастасия Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
