26 апр. 2022 г., 15:10  

На Кирил Кадийски

839 0 1

Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине...

 

Отколе от сърцето ми е част

стихът Ви със страхотните картини.
Световен е подобно френско вино.
Дано да тържествува и у нас.

 

Свой превод* Ви изпратих замечтан
две и деветнадесета, зимата.**
Отвърнахте след дни, че съм талант,

 

че успявам в ритъма и римата.
„Княжево" смрачи се: „месечината
лъжица мед е в кацата с катран."***

 

БЕЛЕЖКИ

 

* Н. Ленау „Песни на тръстиката"
** Февруари
** Вж. К. Кадийски „Разнищен спомен – I"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Бурназов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "че успявам в ритъма и римата." Каква ирония.
    Точно тоя стих и следващия
    ,,Княжево смрачи се: месечината,,
    са аритмични. Хореични са и се открояват на фона петостъпния ямб в останалите. Дано Кадийски не е направил лоша услуга по съседски в рецензията си за превода.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...