26.04.2022 г., 15:10  

На Кирил Кадийски

837 0 1

Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине...

 

Отколе от сърцето ми е част

стихът Ви със страхотните картини.
Световен е подобно френско вино.
Дано да тържествува и у нас.

 

Свой превод* Ви изпратих замечтан
две и деветнадесета, зимата.**
Отвърнахте след дни, че съм талант,

 

че успявам в ритъма и римата.
„Княжево" смрачи се: „месечината
лъжица мед е в кацата с катран."***

 

БЕЛЕЖКИ

 

* Н. Ленау „Песни на тръстиката"
** Февруари
** Вж. К. Кадийски „Разнищен спомен – I"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бурназов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "че успявам в ритъма и римата." Каква ирония.
    Точно тоя стих и следващия
    ,,Княжево смрачи се: месечината,,
    са аритмични. Хореични са и се открояват на фона петостъпния ямб в останалите. Дано Кадийски не е направил лоша услуга по съседски в рецензията си за превода.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....