На Кирил Кадийски
Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине.
Отколе от сърцето ми е част
стихът Ви със страхотните картини.
Световен е подобно френско вино.
Дано да тържествува и у нас.
Свой превод* Ви изпратих замечтан
две и деветнадесета, зимата.**
Отвърнахте след дни, че съм талант,
че успявам в ритъма и римата.
Княжево смрачи се: месечината
лъжица мед е в кацата с катран.***
БЕЛЕЖКИ
* Н. Ленау „Песни на тръстиката“
** Февруари
** Вж. К. Кадийски „Разнищен спомен – I“
© Димитър Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Точно тоя стих и следващия
,,Княжево смрачи се: месечината,,
са аритмични. Хореични са и се открояват на фона петостъпния ямб в останалите. Дано Кадийски не е направил лоша услуга по съседски в рецензията си за превода.