На Кирил Кадийски
849
0
1
Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине...
Отколе от сърцето ми е част
стихът Ви със страхотните картини.
Световен е подобно френско вино.
Дано да тържествува и у нас.
Свой превод* Ви изпратих замечтан
две и деветнадесета, зимата.**
Отвърнахте след дни, че съм талант,
че успявам в ритъма и римата.
„Княжево" смрачи се: „месечината
лъжица мед е в кацата с катран."***
БЕЛЕЖКИ
* Н. Ленау „Песни на тръстиката"
** Февруари
** Вж. К. Кадийски „Разнищен спомен – I"
© Димитър Бурназов All rights reserved.
