Димитър11
23 результатов
Тук поства не едно перо,
без чийто небосвод не мога.
Чрез дара, даден ни от Бога,
светът е място по-добро.
За публиката – верен брод ...
  280 
Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини, ...
  299 
Морен се пренасям за милувка
в селото на детските лета.
Място с уникална красота.
Дните на удобните обувки…
Всеки път оставам за нощувка, ...
  309 
Нагоре вече няма път...
Водата ледена тече ли?
Днес следваме погрешни цели,
уж движим се, ала сме спрели...
О, ще ли се повториш, кът? ...
  250 
Провежда се на Княжево* съборът,
вървя по оживения площад –
утеха е в живота ми нерад,
когато вечерта изпраща хлад,
да слушам как децата си говорят. ...
  182 
От осми до дванадесети клас
прекарах в теб, школо-прекрасен спомен!
От колко време само съм бездомен,
далеч е още смисълът изконен...
Ще бъда ли до век под твоя власт?... ...
  175 
Започвам от леглото да творя,
под адовото було на нощта,
на всички богове благодаря
за силата на своята душа.
В страданиe живях безбройни дни, ...
  1231 
Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине.
Отколе от сърцето ми е част ...
  365 
За инстаграм заемат поза,
в погледа им – пламък.
– Размърдайте го тоя мозък!
– Няма!
  322 
Като малък често ходех там –
скара, цаца, бургери и пица
хапвах сред неспирни върволици.
А сега сред хората съм сам.
___ ...
  261 
Странна птица е Димитър –
няма фейсбук нито туитър,
думи в стихове подрежда.
Няма за такъв надежда!
  287 
Гората, която от паметни дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
зове го, когато печал го плени
и „моя завинаги“ то я нарича.**
БЕЛЕЖКИ ...
  266 
Съпруга, майка, баба, с кариера –
ти всичко имаш. В своя път нелек
глава не си прекланяла. Респект!
Душите ни разтворили са двери,
криле за полет всяка да разпери. ...
  803 
За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...
  528 
Апостоле, България я има,
България страдае, ала жива е,
и няма да загине, че е жилава.
Обесиха те през онази зима,
но ти живееш при подобен пример ...
  398 
О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам слово да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора – ...
  391 
Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора, ...
  353 
Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –
редовно утоляват моя глад. ...
  579 
Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...
  435 
1.
През две и двайсета видях
снагата ти. Моментът идва –
душата ми от радост литва
над прясно падналия сняг… ...
  459 
Пее отново жътварка,
но песента и́ е химн.
Многовековна България,
благодарим!
Ти си целебна отвара, ...
  311 
Преводът трябваше да е част от е-книгата ми „Bulgarische Dichter“. Поради смъртта на Георги Чобанов, на когото също дължа много, го публикувам тук. Запазено е многократното повторение на звука „е“ – Бел. пр.
HRISTO BOTEV – AUS „HADZHI DIMITAR“
Der Abend fällt – die Luft wird lind,
der Mond, die Ster ...
  859 
Единадесет творби, десет от тях – сонети. Публикувам ги на едно място, тъй като има последователност. – Бел. авт.
ТРЪНСКО
Споменът безкрайно да извира
често молят моите уста.
Мостчето, покоят, свежестта, ...
  930 
Предложения
: ??:??