На косъм...

Поэзия » Любовная, Философская

895 3 5

Какъв живот? То е намигване.

Една, изпълнена с надежди, залъгалка.

Подреждам хаоса и търся мигове.

Щастливите ми са, ужасно малко...

Tова сърце поиска да умре.

Защото просто спрях да го обичам.

Напълних го изцяло само с Теб.

И чувства, на които го обричах...

Но Господ не поиска да ме вземе.

Все още имам грехове за изкупуване.

Дано пък тази благодат в сегашно време,

да спра по цели нощи да бленувам...

Какъв живот? Боли. Линейка.

Сълзи. Несбъдната любов. И толкоз жалко.

Цветя. И некролог с жалейка.

Накрая - черна катафалка...

Стихопат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много песимистично.Но може би след това започва оздравяването.

2019-08-30T18:16:07+03:00
Maryroj (МД)

Никакви катафалки и некролози! Имаш минимум още 45 години живот. Хващай си самодивата за ръка и бъдете щастливи! 🍀

2019-08-29T12:16:12+03:00
contessa (Светла Асенова)

Спокойно, Дани...
Ще се появи и родената за теб...

2019-08-29T11:23:40+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Дани? Дани! И това ще мине! Затвори очи и дишай! И не казвай:Това не съм аз! Това е лирическият! Това чувство преминава през теб и те изпържва. Но, ще мине. Не му се отдавай! След време ще разбереш, че си можел и по друг начин! Благодаря Мариелче, че обърна внимание!

2019-08-29T11:16:24+03:00
Maryroj (МД)

Добре ли си, Поете! Моля те, бъди добре! Аз чакам да напишеш "ЩАСТЛИВ СЪМ!" Не се предавай, моля те!

2019-08-29T11:08:00+03:00