diesto (Данаил Антонов)
977 523
29.08.2019 г., 10:18 ч.

На косъм... 

  Поезия » Любовна, Философска
642 3 6

 

Какъв живот? То е намигване. 

Една, изпълнена с надежди, залъгалка. 

Подреждам хаоса и търся мигове. 

Щастливите ми са, ужасно малко... 

Tова сърце поиска да умре. 

Защото просто спрях да го обичам. 

Напълних го изцяло само с Теб. 

И чувства, на които го обричах... 

Но Господ не поиска да ме вземе. 

Все още имам грехове за изкупуване. 

Дано пък тази благодат в сегашно време, 

да спра по цели нощи да бленувам... 

Какъв живот? Боли. Линейка. 

Сълзи. Несбъдната любов. И толкоз жалко. 

Цветя. И некролог с жалейка. 

Накрая - черна катафалка... 

 

Стихопат.

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много драматично като самият живот понякога.
    Красиво и безнадеждно.
    Дръж се, след като влезеш в ада не ти остава нищо друго освен да опзнаеш раят!
  • Много песимистично.Но може би след това започва оздравяването.
  • Никакви катафалки и некролози! Имаш минимум още 45 години живот. Хващай си самодивата за ръка и бъдете щастливи! 🍀
  • Спокойно, Дани...
    Ще се появи и родената за теб...
  • Дани? Дани! И това ще мине! Затвори очи и дишай! И не казвай:Това не съм аз! Това е лирическият! Това чувство преминава през теб и те изпържва. Но, ще мине. Не му се отдавай! След време ще разбереш, че си можел и по друг начин! Благодаря Мариелче, че обърна внимание!
  • Добре ли си, Поете! Моля те, бъди добре! Аз чакам да напишеш "ЩАСТЛИВ СЪМ!" Не се предавай, моля те!
Предложения
: ??:??