На косъм...
Какъв живот? То е намигване.
Една, изпълнена с надежди, залъгалка.
Подреждам хаоса и търся мигове.
Щастливите ми са, ужасно малко...
Tова сърце поиска да умре.
Защото просто спрях да го обичам.
Напълних го изцяло само с Теб.
И чувства, на които го обричах...
Но Господ не поиска да ме вземе.
Все още имам грехове за изкупуване.
Дано пък тази благодат в сегашно време,
да спра по цели нощи да бленувам...
Какъв живот? Боли. Линейка.
Сълзи. Несбъдната любов. И толкоз жалко.
Цветя. И некролог с жалейка.
Накрая - черна катафалка...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
