diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Aug 29, 2019, 10:18 AM

На косъм...

897 3 5

 

Какъв живот? То е намигване. 

Една, изпълнена с надежди, залъгалка. 

Подреждам хаоса и търся мигове. 

Щастливите ми са, ужасно малко... 

Tова сърце поиска да умре. 

Защото просто спрях да го обичам. 

Напълних го изцяло само с Теб. 

И чувства, на които го обричах... 

Но Господ не поиска да ме вземе. 

Все още имам грехове за изкупуване. 

Дано пък тази благодат в сегашно време, 

да спра по цели нощи да бленувам... 

Какъв живот? Боли. Линейка. 

Сълзи. Несбъдната любов. И толкоз жалко. 

Цветя. И некролог с жалейка. 

Накрая - черна катафалка... 

 

Стихопат.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Много песимистично.Но може би след това започва оздравяването.
  • Maryroj (МД)
    Maryroj (МД)
    Никакви катафалки и некролози! Имаш минимум още 45 години живот. Хващай си самодивата за ръка и бъдете щастливи! 🍀
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Спокойно, Дани...
    Ще се появи и родената за теб...
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Дани? Дани! И това ще мине! Затвори очи и дишай! И не казвай:Това не съм аз! Това е лирическият! Това чувство преминава през теб и те изпържва. Но, ще мине. Не му се отдавай! След време ще разбереш, че си можел и по друг начин! Благодаря Мариелче, че обърна внимание!
  • Maryroj (МД)
    Maryroj (МД)
    Добре ли си, Поете! Моля те, бъди добре! Аз чакам да напишеш "ЩАСТЛИВ СЪМ!" Не се предавай, моля те!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0