28 янв. 2009 г., 00:27

На кръстопът

938 0 5

 

Писък. Картина на стената.

От вятъра прозорците свистят.

Това си ти. Това съм аз, жената,

която буди призраци. На кръстопът.

 

 

 

Притихвам. Очите са прозрачни.

Огледала разбиват се в душата.

Устните отново многозначни

по теб оставят белег. От разплата.

 

 

И поглед. Полепващ по плътта,

а някой облачно си спомня.

Ириси не светят в мъглата.

Проблясват релси. Иде влак. Аз гоня...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектна образност и изказ... Поздрав!
  • Истинска поезия! Удоволствие за препрочитане!
  • Нещо наистина хубаво! Страхотно написано! Великолепни образи! Поздрави!
  • Тогава го посвещавам на теб. Не за друго - заслужи си го, а и обичам портокали
  • добре де ....
    аз да не съм в друг сайт...
    да не съм ... пиян ...
    и това харесах ...
    много при това ...
    оригинално , ударно, готино ...
    поздрави

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...