28 янв. 2009 г., 00:27

На кръстопът

936 0 5

 

Писък. Картина на стената.

От вятъра прозорците свистят.

Това си ти. Това съм аз, жената,

която буди призраци. На кръстопът.

 

 

 

Притихвам. Очите са прозрачни.

Огледала разбиват се в душата.

Устните отново многозначни

по теб оставят белег. От разплата.

 

 

И поглед. Полепващ по плътта,

а някой облачно си спомня.

Ириси не светят в мъглата.

Проблясват релси. Иде влак. Аз гоня...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектна образност и изказ... Поздрав!
  • Истинска поезия! Удоволствие за препрочитане!
  • Нещо наистина хубаво! Страхотно написано! Великолепни образи! Поздрави!
  • Тогава го посвещавам на теб. Не за друго - заслужи си го, а и обичам портокали
  • добре де ....
    аз да не съм в друг сайт...
    да не съм ... пиян ...
    и това харесах ...
    много при това ...
    оригинално , ударно, готино ...
    поздрави

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...