28 янв. 2009 г., 00:27

На кръстопът

944 0 5

 

Писък. Картина на стената.

От вятъра прозорците свистят.

Това си ти. Това съм аз, жената,

която буди призраци. На кръстопът.

 

 

 

Притихвам. Очите са прозрачни.

Огледала разбиват се в душата.

Устните отново многозначни

по теб оставят белег. От разплата.

 

 

И поглед. Полепващ по плътта,

а някой облачно си спомня.

Ириси не светят в мъглата.

Проблясват релси. Иде влак. Аз гоня...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектна образност и изказ... Поздрав!
  • Истинска поезия! Удоволствие за препрочитане!
  • Нещо наистина хубаво! Страхотно написано! Великолепни образи! Поздрави!
  • Тогава го посвещавам на теб. Не за друго - заслужи си го, а и обичам портокали
  • добре де ....
    аз да не съм в друг сайт...
    да не съм ... пиян ...
    и това харесах ...
    много при това ...
    оригинално , ударно, готино ...
    поздрави

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...