Писък. Картина на стената.
От вятъра прозорците свистят.
Това си ти. Това съм аз, жената,
която буди призраци. На кръстопът.
Притихвам. Очите са прозрачни.
Огледала разбиват се в душата.
Устните отново многозначни
по теб оставят белег. От разплата.
И поглед. Полепващ по плътта,
а някой облачно си спомня.
Ириси не светят в мъглата.
Проблясват релси. Иде влак. Аз гоня...