Писък. Картина на стената.
От вятъра прозорците свистят.
Това си ти. Това съм аз, жената,
която буди призраци. На кръстопът.
Притихвам. Очите са прозрачни.
Огледала разбиват се в душата.
Устните отново многозначни
по теб оставят белег. От разплата.
И поглед. Полепващ по плътта,
а някой облачно си спомня.
Ириси не светят в мъглата.
Проблясват релси. Иде влак. Аз гоня...
© Даниела All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
