19 июн. 2006 г., 21:00

На Лъжата

786 0 2
Гласът на лъжата името ми призовава,
жадуваща в нейния огън да горя.
Истината лъжците с ордени награждава
и тъй истинска, днес до лъжата аз стоя.


Пламък дяволски честността ми убива
и не чувам вече пронизващия си стон.
Безгласно същността ми той убива,
коленичейки пред истината в дълбок поклон.


Нима сълзите са нечия усмивка коварна?!
А думите - окървавена от кръвта ми кама?!
Покорна съм на реалността ни тъй измамна!
Кажи ми, че съм тази, която съм била!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...