19.06.2006 г., 21:00 ч.

На Лъжата 

  Поезия
626 0 2
Гласът на лъжата името ми призовава,
жадуваща в нейния огън да горя.
Истината лъжците с ордени награждава
и тъй истинска, днес до лъжата аз стоя.


Пламък дяволски честността ми убива
и не чувам вече пронизващия си стон.
Безгласно същността ми той убива,
коленичейки пред истината в дълбок поклон.


Нима сълзите са нечия усмивка коварна?!
А думите - окървавена от кръвта ми кама?!
Покорна съм на реалността ни тъй измамна!
Кажи ми, че съм тази, която съм била!

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??