Помня дългите и топли дни при баба,
с мирис на кафе и топъл кекс,
помня как ме посрещаше от двора
и как ме гледаше с вечен благослов.
Лесно се не забравя любимата отмора,
помня тихия и мек глас,
помня и как неуморно прекосяваше двора,
ах тази любима моя отмора.
И когато бях тиха и унила
и когато слънце грееше в моите очи,
баба беше винаги до мен мълчалива,
а в слънцето грееха и нейните очи. ...