Помня дългите и топли дни при баба,

с мирис на кафе и топъл кекс,

помня как ме посрещаше от двора

и как ме гледаше с вечен благослов.

Лесно се не забравя любимата отмора,

помня тихия и мек глас,

помня и как неуморно прекосяваше двора,

ах тази любима моя отмора.

И когато бях тиха и унила

и когато слънце грееше в моите очи,

баба беше винаги до мен мълчалива,

а в слънцето грееха и нейните очи.

В мечтите й все аз присъствах,

мечтаеше и се радваше с мен,

тя щастлива бе когато аз политах,

вярваше! Вярваше дълбоко в мен.

Няма друга като любимата ми баба,

няма го и мириса на кафе,

остана къщата тъмна и студена,

няма я и топлината на нейните ръце.

СПОМЕН ЗА БАБА