26.10.2023 г., 11:25

На любимата баба

551 0 0

Помня дългите и топли дни при баба,

с мирис на кафе и топъл кекс,

помня как ме посрещаше от двора

и как ме гледаше с вечен благослов.

 

Лесно се не забравя любимата отмора,

помня тихия и мек глас,

помня и как неуморно прекосяваше двора,

ах тази любима моя отмора.

 

И когато бях тиха и унила

и когато слънце грееше в моите очи,

баба беше винаги до мен мълчалива,

а в слънцето грееха и нейните очи.

 

В мечтите й все аз присъствах,

мечтаеше и се радваше с мен,

тя щастлива бе когато аз политах,

вярваше! Вярваше дълбоко в мен.


Няма друга като любимата ми баба,

няма го и мириса на кафе,

остана къщата тъмна и студена,

няма я и топлината на нейните ръце.

 

СПОМЕН ЗА БАБА 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанаска Чочкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...