на майка ми...
На майка ми...
Не стреляйте!
Ах, как ви моля да не стреляте!
По птиците, във полет,
по време на любов!
Не искайте!
Ах, как ви моля да не искате!
Желанията смешни,
стопени сред един човешки зов!...
Понякога не трябва
да бързаме предишни.
Понякога, понякога,
изгонени и грешни...
потънали в любов!
Ще тръгнем ли отново?
Сред мислите премислени?
И пак отново, пак отново,
събудени сред птиците,
да сътворим любов!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветан Бекяров Все права защищены
