Aug 11, 2007, 4:00 PM

на майка ми...

  Poetry
1.5K 0 5
 

                                                                                              На майка ми...




Не стреляйте!
Ах, как ви моля  да не стреляте!

По птиците, във полет,

по време на любов!

Не искайте!

Ах, как  ви  моля  да не искате!

Желанията смешни,

стопени сред един човешки зов!...

Понякога не трябва

да бързаме предишни.

Понякога, понякога,

изгонени и грешни...

потънали  в любов!

Ще тръгнем ли отново?

Сред мислите премислени?

И пак отново, пак отново,

събудени сред птиците,

да сътворим любов!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Бекяров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...