на майка ми...
На майка ми...
Не стреляйте!
Ах, как ви моля да не стреляте!
По птиците, във полет,
по време на любов!
Не искайте!
Ах, как ви моля да не искате!
Желанията смешни,
стопени сред един човешки зов!...
Понякога не трябва
да бързаме предишни.
Понякога, понякога,
изгонени и грешни...
потънали в любов!
Ще тръгнем ли отново?
Сред мислите премислени?
И пак отново, пак отново,
събудени сред птиците,
да сътворим любов!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Бекяров Всички права запазени
