dessita87 (Деаислава Маркова)
2 0
6 янв. 2010 г., 10:14

На майка ми 

  Поэзия
386 0 1

Защо съдбата с мен се подигра?

Обичам най-много нея на Земята.

Тя бе за мен приятелка и майка,

която не бих заменила за нищо на света.

Минаха година, минаха и две,

но тя не ми драсна нито едно писъмце.

Тя бе толкова далеч, там във тъмнината,

където не можеше да усети дори мириса на цветята.

Искам да я видя, но не мога, знам,

защото много надълбоко заровена е там!!!

© Деаислава Маркова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... подреди мислите си... никой не е "заровен"... майка ти просто не е там... опитай се да живееш така, сякаш е с теб...
    Добре дошла, Деа!
Предложения
: ??:??