6.01.2010 г., 10:14 ч.

На майка ми 

  Поезия
377 0 1

Защо съдбата с мен се подигра?

Обичам най-много нея на Земята.

Тя бе за мен приятелка и майка,

която не бих заменила за нищо на света.

Минаха година, минаха и две,

но тя не ми драсна нито едно писъмце.

Тя бе толкова далеч, там във тъмнината,

където не можеше да усети дори мириса на цветята.

Искам да я видя, но не мога, знам,

защото много надълбоко заровена е там!!!

© Деаислава Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... подреди мислите си... никой не е "заровен"... майка ти просто не е там... опитай се да живееш така, сякаш е с теб...
    Добре дошла, Деа!
Предложения
: ??:??