6.01.2010 г., 10:14

На майка ми

484 0 1

Защо съдбата с мен се подигра?

Обичам най-много нея на Земята.

Тя бе за мен приятелка и майка,

която не бих заменила за нищо на света.

Минаха година, минаха и две,

но тя не ми драсна нито едно писъмце.

Тя бе толкова далеч, там във тъмнината,

където не можеше да усети дори мириса на цветята.

Искам да я видя, но не мога, знам,

защото много надълбоко заровена е там!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деаислава Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... подреди мислите си... никой не е "заровен"... майка ти просто не е там... опитай се да живееш така, сякаш е с теб...
    Добре дошла, Деа!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...