На майка ми

Poesía

481 0 1

Защо съдбата с мен се подигра?

Обичам най-много нея на Земята.

Тя бе за мен приятелка и майка,

която не бих заменила за нищо на света.

Минаха година, минаха и две,

но тя не ми драсна нито едно писъмце.

Тя бе толкова далеч, там във тъмнината,

където не можеше да усети дори мириса на цветята.

Искам да я видя, но не мога, знам,

защото много надълбоко заровена е там!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dark_Island (Таня Георгиева)

... подреди мислите си... никой не е "заровен"... майка ти просто не е там... опитай се да живееш така, сякаш е с теб...
Добре дошла, Деа!

2010-01-06T11:26:32+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9