Защо съдбата с мен се подигра?
Обичам най-много нея на Земята.
Тя бе за мен приятелка и майка,
която не бих заменила за нищо на света.
Минаха година, минаха и две,
но тя не ми драсна нито едно писъмце.
Тя бе толкова далеч, там във тъмнината,
където не можеше да усети дори мириса на цветята.
Искам да я видя, но не мога, знам,
защото много надълбоко заровена е там!!!
© Деаислава Маркова All rights reserved.
Добре дошла, Деа!