11 июл. 2008 г., 23:24

На мама

1.3K 0 5

Сълзи с усмивка скриваш

моите чувства да поемеш,

какво е в душата ми - разбираш

и бързаш ръка да протегнеш.

 

В тежкото ежедневие

ти подкрепа нямаш,

но стоиш до мен с достолепие,

проблемите ми вместо мен да решаваш.

 

Една-едничка на света

си ти за мен, опора – велика!

Тези думи няма да премълча

за тази майка бележита!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Маги, попринцип тя иска да ги решава, и затова не й ги казвам Но нямаше как да пресъздам това в рими и реших да е по този начин Благодаря на всички за хубавите думи
  • с обич и нежност за майката...
    с обич, Тина и за теб.
  • Хареса ми - като стих и като чувство! Хубаво посвещение, Тина!
    Мъничко ме смути това "проблемите ми вместо мен да решаваш"... Отчитайки възрастта ти - да, нормално е да разсъждаваш така. Но съм впечатлена от зрелостта ти в едно твое есе и вярвам, че не е далече времето, когато САМА ще решаваш проблемите си. А мама винаги ще бъдетвоя опора!
    Сърдечен поздрав за стиха, Тина!
  • Много искрено и обичащо!!!
    Поздравления!!!
  • наистина маиките винаги ще ни помогат когато имаме нужда браво Тина хубаво стихче

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...