На мама

Jul 11, 2008, 11:24 PM

Poetry » White poetry

1082 0 5

Сълзи с усмивка скриваш
моите чувства да поемеш,
какво е в душата ми - разбираш
и бързаш ръка да протегнеш.
В тежкото ежедневие
ти подкрепа нямаш,
но стоиш до мен с достолепие,
проблемите ми вместо мен да решаваш.
Една-едничка на света
си ти за мен, опора – велика!
Тези думи няма да премълча
за тази майка бележита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На мама

Want to read more?

Random works