11.07.2008 г., 23:24

На мама

1.3K 0 5

Сълзи с усмивка скриваш

моите чувства да поемеш,

какво е в душата ми - разбираш

и бързаш ръка да протегнеш.

 

В тежкото ежедневие

ти подкрепа нямаш,

но стоиш до мен с достолепие,

проблемите ми вместо мен да решаваш.

 

Една-едничка на света

си ти за мен, опора – велика!

Тези думи няма да премълча

за тази майка бележита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маги, попринцип тя иска да ги решава, и затова не й ги казвам Но нямаше как да пресъздам това в рими и реших да е по този начин Благодаря на всички за хубавите думи
  • с обич и нежност за майката...
    с обич, Тина и за теб.
  • Хареса ми - като стих и като чувство! Хубаво посвещение, Тина!
    Мъничко ме смути това "проблемите ми вместо мен да решаваш"... Отчитайки възрастта ти - да, нормално е да разсъждаваш така. Но съм впечатлена от зрелостта ти в едно твое есе и вярвам, че не е далече времето, когато САМА ще решаваш проблемите си. А мама винаги ще бъдетвоя опора!
    Сърдечен поздрав за стиха, Тина!
  • Много искрено и обичащо!!!
    Поздравления!!!
  • наистина маиките винаги ще ни помогат когато имаме нужда браво Тина хубаво стихче

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...