12 авг. 2008 г., 21:00

На мама

1.6K 1 7
А беше отдавна...
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...

... Мамо... защо пак плачеш?
Недей... боли ме и мен...
Искам да си щастлива,
не искам в очите ти да има спомен... мътен...
... за това, което беше, което Ти преживя...
Щастлива съм, че те имам...
Благодаря на Бога за това...

Сълзите ти горчиви с устни изпивах
и се питах: "Къде си, Боже, сега?...
Да помогнеш на най-добрия човек...
на Нея... на моята майчица?"
Спомням си, когато беше далече...
надявах се и знаех че ще успееш...
Обичам те толкова много...
Искам винаги да грееш...

Много пъти проклинах съдбата,
и се питах... и не знаех...
Защо добрите хора... като мама... страдат...
като цвете... повехнало... в тревата...

Моята майчица любима...
част от теб съм аз...
и през всеки твой миг дихание
ще те подкрепям и обичам аз,
където и да съм, с когото и да бъда...
Обещавам... мечтата ти да сбъдна...

А беше отдавна...
Сега е вече забравено. (може би)
Косите побеляха...
Май бяхме щастливи... (надали)
Спомен... далечен сега е моето детство...
Благодаря ти за всичко...
Имам страхотно семейство...


Сега си сама...
Честит рожден ден.

                         ... На мама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Sara88, radi. благодаря ви за милите коментари
  • Браво, миличко! Успяваш да бръкнеш в душата. Това е много важно за един поет.
  • Много тъжно и красиво...
  • Мога само да ви благодаря за пожеланията и за красивите думи!

    За момента нещо музата ме е напуснала, но в близко бъдеще може и да драсна нещо и за бащата

    Лек и усмихнат ден ви желая
  • Това наистина ме натъжиНа майка ми предстои много тежко изпитание тия дниТя е добър човек(не че ми е майка),а не престана да страда Надявам се всичко да мине и да се оправи за да изживее спокойно и подобаващо старините си.Знам че това няма нищо общо със стиха,но той така ме завладя,че не подтикна да го напиша.Поклон пред всички достойни майки,защото знам и такива дето не заслужават да се нарекат така. Поздрави за страхотния стих.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...