На мама
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш?
Недей... боли ме и мен...
Искам да си щастлива,
не искам в очите ти да има спомен... мътен...
... за това, което беше, което Ти преживя...
Щастлива съм, че те имам...
Благодаря на Бога за това...
Сълзите ти горчиви с устни изпивах
и се питах: "Къде си, Боже, сега?...
Да помогнеш на най-добрия човек...
на Нея... на моята майчица?"
Спомням си, когато беше далече...
надявах се и знаех че ще успееш...
Обичам те толкова много...
Искам винаги да грееш...
Много пъти проклинах съдбата,
и се питах... и не знаех...
Защо добрите хора... като мама... страдат...
като цвете... повехнало... в тревата...
Моята майчица любима...
част от теб съм аз...
и през всеки твой миг дихание
ще те подкрепям и обичам аз,
където и да съм, с когото и да бъда...
Обещавам... мечтата ти да сбъдна...
А беше отдавна...
Сега е вече забравено. (може би)
Косите побеляха...
Май бяхме щастливи... (надали)
Спомен... далечен сега е моето детство...
Благодаря ти за всичко...
Имам страхотно семейство...
Сега си сама...
Честит рожден ден.
... На мама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самота Всички права запазени

На майка ми предстои много тежко изпитание тия дни