12.08.2008 г., 21:00

На мама

1.7K 1 7
А беше отдавна...
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...

... Мамо... защо пак плачеш?
Недей... боли ме и мен...
Искам да си щастлива,
не искам в очите ти да има спомен... мътен...
... за това, което беше, което Ти преживя...
Щастлива съм, че те имам...
Благодаря на Бога за това...

Сълзите ти горчиви с устни изпивах
и се питах: "Къде си, Боже, сега?...
Да помогнеш на най-добрия човек...
на Нея... на моята майчица?"
Спомням си, когато беше далече...
надявах се и знаех че ще успееш...
Обичам те толкова много...
Искам винаги да грееш...

Много пъти проклинах съдбата,
и се питах... и не знаех...
Защо добрите хора... като мама... страдат...
като цвете... повехнало... в тревата...

Моята майчица любима...
част от теб съм аз...
и през всеки твой миг дихание
ще те подкрепям и обичам аз,
където и да съм, с когото и да бъда...
Обещавам... мечтата ти да сбъдна...

А беше отдавна...
Сега е вече забравено. (може би)
Косите побеляха...
Май бяхме щастливи... (надали)
Спомен... далечен сега е моето детство...
Благодаря ти за всичко...
Имам страхотно семейство...


Сега си сама...
Честит рожден ден.

                         ... На мама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Sara88, radi. благодаря ви за милите коментари
  • Браво, миличко! Успяваш да бръкнеш в душата. Това е много важно за един поет.
  • Много тъжно и красиво...
  • Мога само да ви благодаря за пожеланията и за красивите думи!

    За момента нещо музата ме е напуснала, но в близко бъдеще може и да драсна нещо и за бащата

    Лек и усмихнат ден ви желая
  • Това наистина ме натъжиНа майка ми предстои много тежко изпитание тия дниТя е добър човек(не че ми е майка),а не престана да страда Надявам се всичко да мине и да се оправи за да изживее спокойно и подобаващо старините си.Знам че това няма нищо общо със стиха,но той така ме завладя,че не подтикна да го напиша.Поклон пред всички достойни майки,защото знам и такива дето не заслужават да се нарекат така. Поздрави за страхотния стих.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....