8 окт. 2013 г., 23:25

На мама

499 0 2

Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.

Изпълнен е той с трудност и тъга.

Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде

ангел да наричам с майчините имена.

По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка.

Ти си моя въздух, ти си моята душа.

Цял живот няма да ми стигне, мила мамо, да ти кажа

колко те обичам, колко ти благодаря. 

Нито цял живот, мамо, нито два!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...