Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.
Изпълнен е той с трудност и тъга.
Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде
ангел да наричам с майчините имена.
По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка.
Ти си моя въздух, ти си моята душа.
Цял живот няма да ми стигне, мила мамо, да ти кажа
колко те обичам, колко ти благодаря.
Нито цял живот, мамо, нито два!
© Моника All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
