8.10.2013 г., 23:25

На мама

496 0 2

Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.

Изпълнен е той с трудност и тъга.

Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде

ангел да наричам с майчините имена.

По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка.

Ти си моя въздух, ти си моята душа.

Цял живот няма да ми стигне, мила мамо, да ти кажа

колко те обичам, колко ти благодаря. 

Нито цял живот, мамо, нито два!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...