2 мая 2020 г., 10:55

На мама

1.6K 0 3

Във нашата градина пак е пролет –

цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.

Само мама не се разхожда там на двора,

а само ни поглежда от портрета.

 

Тя знае, ние сме си пак във къщи.

Със нея, със градината и двора.

Зрели ягоди надничат от тревата,

нейна първа радост в късна пролет.

 

Цъфтят лалетата, от нея не поливани.

Една звезда в прозореца наднича.

Но празно е леглото, тя не е във него.

Та тя е горе, също при звездите.

 

Румяна Маринова

снимка: Румяна Маринова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...