May 2, 2020, 10:55 AM

На мама

  Poetry » Other
1.6K 0 3

Във нашата градина пак е пролет –

цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.

Само мама не се разхожда там на двора,

а само ни поглежда от портрета.

 

Тя знае, ние сме си пак във къщи.

Със нея, със градината и двора.

Зрели ягоди надничат от тревата,

нейна първа радост в късна пролет.

 

Цъфтят лалетата, от нея не поливани.

Една звезда в прозореца наднича.

Но празно е леглото, тя не е във него.

Та тя е горе, също при звездите.

 

Румяна Маринова

снимка: Румяна Маринова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...