May 2, 2020, 10:55 AM

На мама

  Poetry » Other
1.6K 0 3

Във нашата градина пак е пролет –

цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.

Само мама не се разхожда там на двора,

а само ни поглежда от портрета.

 

Тя знае, ние сме си пак във къщи.

Със нея, със градината и двора.

Зрели ягоди надничат от тревата,

нейна първа радост в късна пролет.

 

Цъфтят лалетата, от нея не поливани.

Една звезда в прозореца наднича.

Но празно е леглото, тя не е във него.

Та тя е горе, също при звездите.

 

Румяна Маринова

снимка: Румяна Маринова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...