2 may 2020, 10:55

На мама

  Poesía » Otra
1.6K 0 3

Във нашата градина пак е пролет –

цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.

Само мама не се разхожда там на двора,

а само ни поглежда от портрета.

 

Тя знае, ние сме си пак във къщи.

Със нея, със градината и двора.

Зрели ягоди надничат от тревата,

нейна първа радост в късна пролет.

 

Цъфтят лалетата, от нея не поливани.

Една звезда в прозореца наднича.

Но празно е леглото, тя не е във него.

Та тя е горе, също при звездите.

 

Румяна Маринова

снимка: Румяна Маринова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....