2 may 2020, 10:55

На мама

  Poesía » Otra
1.6K 0 3

Във нашата градина пак е пролет –

цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.

Само мама не се разхожда там на двора,

а само ни поглежда от портрета.

 

Тя знае, ние сме си пак във къщи.

Със нея, със градината и двора.

Зрели ягоди надничат от тревата,

нейна първа радост в късна пролет.

 

Цъфтят лалетата, от нея не поливани.

Една звезда в прозореца наднича.

Но празно е леглото, тя не е във него.

Та тя е горе, също при звездите.

 

Румяна Маринова

снимка: Румяна Маринова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...