На мама
Във нашата градина пак е пролет –
цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.
Само мама не се разхожда там на двора,
а само ни поглежда от портрета.
Тя знае, ние сме си пак във къщи.
Със нея, със градината и двора.
Зрели ягоди надничат от тревата,
нейна първа радост в късна пролет.
Цъфтят лалетата, от нея не поливани.
Една звезда в прозореца наднича.
Но празно е леглото, тя не е във него.
Та тя е горе, също при звездите.
Румяна Маринова
снимка: Румяна Маринова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Маринова Всички права запазени
