18 февр. 2010 г., 14:28

На Мила

749 0 0

Цветове изгряват в черната мъгла,

тонове трептят в детската игра,

сенки шепнат в ярка светлина,

линия умира, нейде тъй сама ...

 

Копнеж вълната мощно олюлява,

малка лодка тамо във тъмата.

Уплах, вик, любов размахва,

лодкар, потънал във зората.

 

Мълчание... студ нежно приспива,

тътне забравен тежко снега,

във платното ли бавно изстива,

душата, избрала брега...

 

Червено пее,

огън гори,

идея се носи,

сърцето жари.

Жълто вее,

спомен сломи,

лице се смее,

радостта цари.

 

Бездиханен угасна покоя,

покоя на тези платна...

Чувства, изтекли в пороя,

в пороя от мойта душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...