На Мила

Цветове изгряват в черната мъгла,

тонове трептят в детската игра,

сенки шепнат в ярка светлина,

линия умира, нейде тъй сама ...

Копнеж вълната мощно олюлява,

малка лодка тамо във тъмата.

Уплах, вик, любов размахва,

лодкар, потънал във зората.

Мълчание... студ нежно приспива,

тътне забравен тежко снега,

във платното ли бавно изстива,

душата, избрала брега...

Червено пее,

огън гори,

идея се носи,

сърцето жари.

Жълто вее,

спомен сломи,

лице се смее,

радостта цари.

Бездиханен угасна покоя,

покоя на тези платна...

Чувства, изтекли в пороя,

в пороя от мойта душа.