Feb 18, 2010, 2:28 PM

На Мила

  Poetry » Other
753 0 0

Цветове изгряват в черната мъгла,

тонове трептят в детската игра,

сенки шепнат в ярка светлина,

линия умира, нейде тъй сама ...

 

Копнеж вълната мощно олюлява,

малка лодка тамо във тъмата.

Уплах, вик, любов размахва,

лодкар, потънал във зората.

 

Мълчание... студ нежно приспива,

тътне забравен тежко снега,

във платното ли бавно изстива,

душата, избрала брега...

 

Червено пее,

огън гори,

идея се носи,

сърцето жари.

Жълто вее,

спомен сломи,

лице се смее,

радостта цари.

 

Бездиханен угасна покоя,

покоя на тези платна...

Чувства, изтекли в пороя,

в пороя от мойта душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...