21 февр. 2025 г., 08:47  

На Миленка

373 0 3

Приятелко моя, мое любимо момиче,

толкова истинска, слънчева,топла, добра,

толкова силно и страстно живота обичаща.

Коварната болест защо ли при теб е дошла?

 

Тя е объркала, грешен адрес е избрала.

Проклет да е този черен злощастен късмет.

Но всичката обич и радост, които си дала,

сега ще се върнат с двойствена сила при теб.

 

Хиляди хора се молим да оздравееш,

левче по левче събираме, сърце по сърце.

Ти си боец и разбира се ще живееш,

няма да пускаш ръката на твойто дете!

 

Мила Миленка, нашето слънчево Мими,

мъжко момиче с поредния труден урок.

Ние сме с теб и ще видиш, че всичко ще мине.

Танцувай го този сладко нагарчащ живот!

 

 

https://pavelandreev.org/es/campaign/da-pomognem-na-milena-da-darji-rakata-na-dshterya-si

 

Да помогнем на Мими!🙏❤️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...