Feb 21, 2025, 8:47 AM  

На Миленка

  Poetry » Other
380 0 3

Приятелко моя, мое любимо момиче,

толкова истинска, слънчева,топла, добра,

толкова силно и страстно живота обичаща.

Коварната болест защо ли при теб е дошла?

 

Тя е объркала, грешен адрес е избрала.

Проклет да е този черен злощастен късмет.

Но всичката обич и радост, които си дала,

сега ще се върнат с двойствена сила при теб.

 

Хиляди хора се молим да оздравееш,

левче по левче събираме, сърце по сърце.

Ти си боец и разбира се ще живееш,

няма да пускаш ръката на твойто дете!

 

Мила Миленка, нашето слънчево Мими,

мъжко момиче с поредния труден урок.

Ние сме с теб и ще видиш, че всичко ще мине.

Танцувай го този сладко нагарчащ живот!

 

 

https://pavelandreev.org/es/campaign/da-pomognem-na-milena-da-darji-rakata-na-dshterya-si

 

Да помогнем на Мими!🙏❤️

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...