21.02.2025 г., 8:47  

На Миленка

375 0 3

Приятелко моя, мое любимо момиче,

толкова истинска, слънчева,топла, добра,

толкова силно и страстно живота обичаща.

Коварната болест защо ли при теб е дошла?

 

Тя е объркала, грешен адрес е избрала.

Проклет да е този черен злощастен късмет.

Но всичката обич и радост, които си дала,

сега ще се върнат с двойствена сила при теб.

 

Хиляди хора се молим да оздравееш,

левче по левче събираме, сърце по сърце.

Ти си боец и разбира се ще живееш,

няма да пускаш ръката на твойто дете!

 

Мила Миленка, нашето слънчево Мими,

мъжко момиче с поредния труден урок.

Ние сме с теб и ще видиш, че всичко ще мине.

Танцувай го този сладко нагарчащ живот!

 

 

https://pavelandreev.org/es/campaign/da-pomognem-na-milena-da-darji-rakata-na-dshterya-si

 

Да помогнем на Мими!🙏❤️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...