21.02.2025 г., 8:47  

На Миленка

381 0 3

Приятелко моя, мое любимо момиче,

толкова истинска, слънчева,топла, добра,

толкова силно и страстно живота обичаща.

Коварната болест защо ли при теб е дошла?

 

Тя е объркала, грешен адрес е избрала.

Проклет да е този черен злощастен късмет.

Но всичката обич и радост, които си дала,

сега ще се върнат с двойствена сила при теб.

 

Хиляди хора се молим да оздравееш,

левче по левче събираме, сърце по сърце.

Ти си боец и разбира се ще живееш,

няма да пускаш ръката на твойто дете!

 

Мила Миленка, нашето слънчево Мими,

мъжко момиче с поредния труден урок.

Ние сме с теб и ще видиш, че всичко ще мине.

Танцувай го този сладко нагарчащ живот!

 

 

https://pavelandreev.org/es/campaign/da-pomognem-na-milena-da-darji-rakata-na-dshterya-si

 

Да помогнем на Мими!🙏❤️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...