На моето АЗ
Събуждам се със ромон на дъжда...
Усмихвам се, нали ми днес прилича?!...
Изгревът ми шепне с топлота -
Щастлива ти бъди, пораснало момиче!...
Светът днес сякаш мене поздравява!...
И тез небесни бисерни сълзи
са обичта на тез, които си остават
докрай - приятелите ми добри!...
Събуждам се със ромон на дъжда...
Какво от туй, че днеска остарявам?!...
Усмихвам се... Аз жива съм сега!... ...