Sep 28, 2008, 4:24 PM

на моето Аз

  Poetry » Civic
929 0 3

На моето АЗ

Събуждам се със ромон на дъжда...

Усмихвам се, нали ми днес прилича?!...

Изгревът ми шепне с топлота -

Щастлива ти бъди, пораснало момиче!...

Светът днес сякаш мене поздравява!...

И тез небесни бисерни сълзи

са обичта на тез, които си остават

докрай - приятелите ми добри!...

Събуждам се със ромон на дъжда...

Какво от туй, че днеска остарявам?!...

Усмихвам се... Аз жива съм сега!...

Има ме!... Не се предавам!...

Събуждам се със ромон на дъжда...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...