28.09.2008 г., 16:24

на моето Аз

930 0 3

На моето АЗ

Събуждам се със ромон на дъжда...

Усмихвам се, нали ми днес прилича?!...

Изгревът ми шепне с топлота -

Щастлива ти бъди, пораснало момиче!...

Светът днес сякаш мене поздравява!...

И тез небесни бисерни сълзи

са обичта на тез, които си остават

докрай - приятелите ми добри!...

Събуждам се със ромон на дъжда...

Какво от туй, че днеска остарявам?!...

Усмихвам се... Аз жива съм сега!...

Има ме!... Не се предавам!...

Събуждам се със ромон на дъжда...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...