13 мая 2025 г., 08:52

На моите приятели…

293 2 5

На моите приятели ...                                                                                                                                                                                                                        
С помощта Божия сбрани,
как близки сме, като братя…
В радост и грижи, всякога
всички, блестящи с чистота –
приятелството – свято е …
Със слънчевите си сърца –
от съдбата ни – подарък,
с въжделения прекрасни,
на рамото, ръка здрава –
най-искрени приятели…
Усмивки с надежда пламтят,
името браним, честта си,
достойнство доверяваме…
И боли, ако предател
наш приятел се окаже –
на доверието ни – край…
Но, приятелството старо
предано е и кораво…
На Бог, вечна благодарност,
както и на вас, приятели!  .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на теб, Ангел - също, благодаря много за "Любими"!
  • Младен, сърдечно ти благодаря и за "Любими"!
  • Много ви благодаря, приятели - Младен, Миночка!
  • Хубаво посвещение, Доре! Приятелите са, елексир за душата, трябва да ги пазим! Хареса ми и те поздравявам!
  • Чудесен стих посветен на приятелите!
    Да, истинското приятелство е нещо, без което трудно се живее.
    Поздравявам те, Дора!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...