13 may 2025, 8:52

На моите приятели…

  Poesía » Otra
292 2 5

На моите приятели ...                                                                                                                                                                                                                        
С помощта Божия сбрани,
как близки сме, като братя…
В радост и грижи, всякога
всички, блестящи с чистота –
приятелството – свято е …
Със слънчевите си сърца –
от съдбата ни – подарък,
с въжделения прекрасни,
на рамото, ръка здрава –
най-искрени приятели…
Усмивки с надежда пламтят,
името браним, честта си,
достойнство доверяваме…
И боли, ако предател
наш приятел се окаже –
на доверието ни – край…
Но, приятелството старо
предано е и кораво…
На Бог, вечна благодарност,
както и на вас, приятели!  .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на теб, Ангел - също, благодаря много за "Любими"!
  • Младен, сърдечно ти благодаря и за "Любими"!
  • Много ви благодаря, приятели - Младен, Миночка!
  • Хубаво посвещение, Доре! Приятелите са, елексир за душата, трябва да ги пазим! Хареса ми и те поздравявам!
  • Чудесен стих посветен на приятелите!
    Да, истинското приятелство е нещо, без което трудно се живее.
    Поздравявам те, Дора!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...