13.05.2025 г., 8:52

На моите приятели…

287 2 5

На моите приятели ...                                                                                                                                                                                                                        
С помощта Божия сбрани,
как близки сме, като братя…
В радост и грижи, всякога
всички, блестящи с чистота –
приятелството – свято е …
Със слънчевите си сърца –
от съдбата ни – подарък,
с въжделения прекрасни,
на рамото, ръка здрава –
най-искрени приятели…
Усмивки с надежда пламтят,
името браним, честта си,
достойнство доверяваме…
И боли, ако предател
наш приятел се окаже –
на доверието ни – край…
Но, приятелството старо
предано е и кораво…
На Бог, вечна благодарност,
както и на вас, приятели!  .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на теб, Ангел - също, благодаря много за "Любими"!
  • Младен, сърдечно ти благодаря и за "Любими"!
  • Много ви благодаря, приятели - Младен, Миночка!
  • Хубаво посвещение, Доре! Приятелите са, елексир за душата, трябва да ги пазим! Хареса ми и те поздравявам!
  • Чудесен стих посветен на приятелите!
    Да, истинското приятелство е нещо, без което трудно се живее.
    Поздравявам те, Дора!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...