Морето пак е приказно красиво,
но някак тъжно плискат се вълните,
до вчера ме прегръщаше игриво,
сега студено блъска се в скалите.
Най-синьото запазило за края
и танца чувствен на вълните,
завинаги душата ми омая
морето, август, вятъра в косите..
На дъното, в средата на морето,
в една самотна, малка раковина,
затворих си частица от сърцето,
да знае, да ме чака догодина.
© Доника Стоянова Все права защищены