На моята баба
На моята баба
На моята баба, една страхотна жена,
сега навела е на две своята снага!
Един живот в немотия и работа,
отгледала, възпитала добри деца!
Има там далече във Верила планина,
една силна и добра, вече стара жена.
Една майка, баба и даже прабаба,
която мисли за всяка своя рожба!
Там в дебрите на тази планина,
намирам спокойствие и душа добра!
Една усмивка още от пътната врата,
живее сама жена, но никога не е сама!
Спомням си ваканциите, нашите лета,
там, при нея, при мойта баба добра!
От ранни зори до късно вечерта,
работеше и нас учеше на труд тя!
Бъди здрава и благословенна жена,
ти бабо си нашият корен на тази земя!
Ние сме с теб заедно в Радост и тъга,
Ти даваш ни Вяра и утеха Народна жена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
