Oct 31, 2018, 1:32 PM

На моята баба

  Poetry » Other
1.6K 0 7

            На моята баба

 

 

На моята баба, една страхотна жена,

сега навела е на две своята снага!

Един живот в немотия и работа,

отгледала, възпитала добри деца!

 

Има там далече във Верила планина,

една силна и добра, вече стара жена.

Една майка, баба и даже прабаба,

която мисли за всяка своя рожба!

 

Там в дебрите на тази планина,

намирам спокойствие и душа добра!

Една усмивка още от пътната врата,

живее сама жена, но никога не е сама!

 

Спомням си ваканциите, нашите лета,

там, при нея, при мойта баба добра!

От ранни зори до късно вечерта,

работеше и нас учеше на труд тя!

 

Бъди здрава и благословенна жена,

ти бабо си нашият корен на тази земя!

Ние сме с теб заедно в Радост и тъга,

Ти даваш ни Вяра и утеха Народна жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....