martin_fly
1 результат
Не вярвах,
че окови има нежността,
че тъмна е понякога страстта,
че сливането не е любовта,
че има мъка в радостта...
  887 
В душата ми внезапно
се скъса една струна,
а беше толкоз нежна песента.
И като метеор
отрони се ...
  1663  20 
Замръзнал спомен.
Дълбока преспа-тъга.
Зъзне любовта.
  978 
Измислих ли те,
аз не знам? Но зная, че
ти си тук, любов...
  1102 
Иди си, ревност.
Моля те, иди си.
Не съм те канил никога.
Недей
най-светлите ми мисли ...
  1783  30 
Самоуби се
най-смелата лъжа.
И със кръвта си
от съмнения
написа: ...
  889  15 
Пак те желая
и вярвам в лъжите ти...
Защо? Не зная...
  1100  15 
Намерих котва на мечтите си
в морето на твоите очи...
Запазих ги от разбиване.
Намерих те, завинаги...
  1035  13 
Зная, ревността
е сянката на любовта
и след нас тя винаги върви...
Някога настъпваме я смело,
друг път силно ни боли... ...
  867  13 
Ревнувам те -
както вълната ревнува брега
и го тегли към себе си...
Ревнувам те -
както смелостта ревнува страха, ...
  1461  23 
Ще те прегърна
по-силно от всякога
и за последно...
  990  17 
... а понякога
котва на истината
е и лъжата...
  1011  12 
Протегнах ръце
да откъсна мечтата.
Тя се отрони.
  970  12 
Издигаш ме ти.
Летя във душата ти.
Няма облаци...
  1120  10 
Разпери крила
един далечен спомен,
към теб полетя.
  988  10 
Плаче споменът
на рамото на мечтата,
че е забравен...
  1050  18 
Неразтворен остана красивият
парашут на моите мечти.
Останах ранен, но жив
и в стиха нов живот цъфти.
И като кактус на 100 години ...
  852  13 
Гледаш го нежно.
Спъвам се в съмнения.
Дали ще падна?
  1017 
Изгубих пътя.
Мъгла-отчаяние.
Замръзват мечти.
  999  11 
Споменът догаряше като цигара.
Настъпих го
и бързо отминах.
И в бързината блъснах се
в сестрата му - мечтата. ...
  863  12 
Пелени от спомени.
Люлка от вяра.
Новородена мечта.
  905  11 
Люшкат се спомени.
Бряг на мечта.
Котва сълза...
  980 
Липсваш ми...
Така ми липсваш...
Пропадам в бездъние
от мигове
и в пропасти от спомени ...
  1221  10 
Здравей, захвърлена любов,
от разума ми...
Захвърлих своя разум
и те намерих...
Здравей...
  909  10 
Сияе нощ величествена, свята.
Където и да си сега,
вратите на съня ти ще отворя,
ще те целуна във нощта...
Сияе нощ величествена, свята... ...
  909 
Ковчег от спомени.
Внезапно умряла мечта.
Надгробен покров от съмнения...
  935 
Когато летя във простора,
разбирам колко съм малък.
И някъде, някъде горе
докосвам своята вяра...
И тя ме прегръща и нежно ...
  768 
Ревността
е падащ
метеор.
Тя ще се изгуби във безкрая...
Любовта е звездното небе. ...
  1602 
Долавям стих
отнякъде,
протегнал
ръцете си мечти
към мен... ...
  871 
Във миглите на спомена трепти
сълзата на една мечта.
Ще дойдеш ли при мене ти?
Ще ми прошепнеш ли „ела"?
Ще тръгнем ли по онзи път ...
  1630  18 
Тогава се познавахме...
Тогава знаехме това,
което сега не знаем.
Тогава бяхме големи,
а сега сме малки. ...
  1642  19 
Предложения
: ??:??